500 години. Точно толкова се навършиха
през 2013 година от написването на наръчника за политици „Владетелят” от Николо
Макиавели. Със сигурност „макиавелист” никога няма да бъде комплимент за
мнозина. Но също така е сигурно, че Николо Макиавели не е само суровото
послание на политическия реализъм. Мъдрият флорентинец не величае самоцелно
принципите на грубата сила и на пренебрежението на морала в упражняването на
властта, каквато слава си е спечелил. Той ги вгражда в основите на удобно за
мнозинството жители на дадена територия управление. Макиавели на практика
написва първия учебник на модерната политическа наука. Днес, авторът на „Владетелят"
е по-жив от всякога. Можем да открием нашия свят в неговия: насилие, лицемерие,
сблъсъци на сили, характери и интереси.
Николо ди Бернардо дей Макиавели,
по-познат като Николо Макиавели, е роден на 3 май 1469 г. във Флоренция. Той е
философ и историк от епохата на Ренесанса, автор е на идеята за модерната
държава и модерния владетел. Произхожда от старо благородническо семейство на
областта Тоскана. Бащата на Макиавели е бил юрист и именно той е първият му
учител по граматика, риторика и латински. През живота си Николо е бил преди
всичко държавен служител на Флоренция. Изпълнявал е дипломатически функции, бил
е ръководител на полицията в града държава. Превратностите на съдбата го пращат
и в затвора с обвинението в заговор срещу властта, но въпреки мъченията той
отказва да се признае за виновен и е освободен. След това се оттегля в имението
си недалеч от Флоренция и там написва шедьоврите „Владетелят”, „Беседи върху
първата декада на Тит Ливий”, „Военното изкуство”, „История на Флоренция” и др.
Женен е и има шест деца. Умира във Флоренция на 21 юни 1527 г., но никой не
знае къде е гробът му.
Ще си позволя да направя анализ на няколко
от популярните фрази на Макиавели пречупени през призмата на българските
политици и родната действителност. Управление на източно-европейска държава с
привкус от Флоренция.
"Мъдрост е, да се преструваш понякога
на луд." – Ахмед Доган да ви говори нещо? Риторичен въпрос. Но, замислете
се, не прави ли точно това той в момента. По време на тройната коалиция т.е.
времето, в което той участваше пряко в управлението на страната, се бе
превърнал в един от най-мразените хора в държавата. Името му бе станало синоним
на корупция, безсметно богатсво, измами, обръчи от фирми, палати и сараи. Той
имаше спешна нужда от частична реабилитация и от „звяр” да стане жертва. Случи
се много показен опит за покушение над Доган на конгрес на председателстваната
от него партия ДПС, толкова показен, че минута след като Октай Енимехмедов(
стрелецът) насочи пистолет срещу Сокола, си казах „Това си го е организирал
сам.”, Вероятно тази версия ще остане в сферата на конспирацията, но да се
замислим, какви са резултатите, ако наистна е така. След това активно
мероприятие, Доган изчезна, за има няма година хората постепенно го позабравиха
и си намериха друг, който да олицетворява злия и покварен политик. Дори сега е
изпаднал в депресия, в следствие на огромния стрес от покушението, изолирал се
е някъде. А дали това не е неговата цел? Тъй като отново от Макиавели знаем, че
„За да постигнеш целите си трябва да се прикриваш.” След като този политик успя
да излезе от полезрението на хорската ненавист, той спокойно може да си
управлява наволя и в сянка. Да не забравяме, че целта оправдава средствата.
Този човек е пионер и пример за политик, който волно или не, следва наръчника
на флорентинеца.
"Който остава неутрален, бива
намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели." От това
се страхуват огромен процент от българските политици. На родната ни политическа
сцена няма неутрални. За последен път България и неутралитет съществуват заедно
по време на първия етап от Втората световна война. Няма морален и
неутрален политик, който да излезе и смело да заяви „ Аз имам свое мнение и
концепция и смятам да ги отстоявам в името на народа.” Всеки се стреми да се
хареса на някоя от големите партии и да се прикрепи към нея. Но това, че Пламен
Орешарски, Волен Сидеров, Лютви Местан, Христо Бисеров и десетки „герои” на
съвремието са били от СДС, а сега са членове на други формации няма никакво
значение, че Бойко Борисов е бил телохранител на Тодор Живков, че Делян Пеевски
стартира като младеж от НДСВ, също няма значение. Мимикрия. Така се нарича. При
нас, за да се избегне омразата и презрението към неутралния, за които Макиавели
твърди, смело се изповядва постулата „Ние сме с вас, когато сте на власт.” –
справка „Атака” и „РЗС”.
"Една промяна неизбежно влече
след себе си и друга." А дали при нас е така? Промяната от 1989 донесе ли
след себе си друга? Донесе – един безкраен преход, който на всеки 10-ти ноември
се питаме кога ще приключи. Сякаш от години сме на едно и също място и
наблюдаваме кръговрат, в който едни си отиват от властта, след години отново
идват и нищо градивно. Студентите протестират, шивачките протестират,
земеделците също, а онези мили избранници ни повтарят пет или шест думи с които
ни затварят очите – Евро съюз, Шенген, по-високи пенсии, коледни надбавки,
мораториум на цените на тока и горивата. Народът изразява своето недоволство, а
управниците буквално са се вкопчили във властта и не искат да я пуснат, тъй
като "Жаждата за надмощие е онази, която последна угасва в човешкото
сърце.", в смисъла на Макиавели. И ако продължаваме да очакваме нашата
„обетована земя” без да се опитаме да открием начин как да я сътворим, тя
никога няма да се случи. Битките и хвърлянето на павета не е начина, всички
виждаме Украйна. От подобен род революции печелят само владетелите.
Човекът е способен да мисли и би трябвало
с разум, логични анализи и действия да се стигне до някаква положителна
развръзка. Постоянното ни оправдание, че сме зле, че 5 века сме били под
робство, че няма съдебна система и т.н., се видя, че не води до никъде. Макиавели
отново има изречение, което в днешни дни важи с пълна сила "Който иска да
прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото." Както казва Паисий
„...нима не сме имали ний своето царство и господарсвто”, трябва да хвърлим
един поглед назад и да вземем добрите примери – Левски, Ботев, отецът от
Хилендарския манастир и ред други радетели за благото на родината.
Освобождението на България не е било само военни действия на Шипка, геройски
подвиг на стотици български и руски войни, то е резултат на широкоспектърна
освободителна акция. За свободата са се борили журналисти, писатели, музиканти,
интелектуалци. Паралелът със сегашните такива е излишен, тъй като не
може да се направи такъв.
Осъзнават или не, съвременните владетели
на България следват заръките на философа от епохата на ренесанса – без морал и
етика, жестокост и от време на време по нещо добро - "Хората са такива, че
виждайки добро от страна на тези, от които са очаквали зло, особено се
привързват към благодетелите си." Какво да се прави Балкански синдром...
или Стокхолмски. 500 години след публикуването на „Владетелят" на
Николо Макиавели, една от най-великите книги с политическа теория в историята,
нашата страна е по-"макиавелска" от всякога.
Световните лидери и владетели също се
ръководят от наръчника написан преди половин хилядолетие. В Сирия е факт,
че президентът Башар ал-Асад избива народа си. Силният човек в Дамаск е
безмилостен и кръвожаден и е загърбил съвестта си в името на властта - точно
както би предписал Макиавели. В своя статия в TheAtlantic, канадският философ и политик Майкъл Игнатиеф хвали Макиавели, като
припомня, че решението на Барак Обама да елиминира Осама бин Ладен е класически
макиавелски триумф, макар да е в разрез с морала и правата на човека.
Убийството на врага (а и на невинните минувачи около него) е нещо, което
демократичното право заклеймява, но флорентинският политически теоретик го
смята за простимо. Недоволството срещу Янукович в Украйна и стотици други
примери.
Няма коментари:
Публикуване на коментар