За
да бъда максимално откровен, в последните години, след като прочета или чуя
думата „харизма” в съзнанието ми изниква поп-дуета отпреди няколко години
„Каризма”. С ясното съзнание съм, че
двете думи си приличат само фонетично (между другото, заради популярността на
музикантите и сценичното им име, все повече хора казват каризма вместо харизма,
когато искат да обяснят обаянието и чара на дадена персона. Получи се едно
изместване на реалното съществително, както е широко разпространено
словосъчетанието натурален акт, вместо нотариален такъв). Преди да започна да
изучавам Социология не си давах сметка, че притежанието на харизма може да се
разглежда от ъгъла на тази наука и че е обект на трудове и анализи, може би
защото в ежедневието си сме видели толкова уж харизматични хора, които са
такива максимум година и след това се изчерпват. Това се нарича овсекидняване
на харизмата(това също не го знаех) и надълго и широко е обяснено от немския
социолог Макс Вебер(1864-1920). Тъй като обичам да рамкирам текстовете, които
пиша ще се върна към аналогията с дует Каризма и ще цитирам част от тяхна
песен. „Ти дойде и преобърна целия ми
свят...”. Сега си представете тези слова през погледа на Веберовата
харизма, изречени към Сталин, Хитлер, Буда, Христос и други личности, които
според немския учен са били харизматични лидери.
Всъщност
в Българския тълковен речник, думата харизма е дефинирана така: „Според христянството – божествено вдъхновен
дар, достойнство като отплата за утешаване и проповядване. Политически –
Специално качество на водач, което привлича масите и въздейства на
въображението, вдъхновява подчинение и отдаденост към лидера.”
Този
термин първоначално е употребяван в теологичен смисъл за назоваване на
изключителна надареност, способности и талант, давани на отделни лица от Светия
Дух за поддържане на престижа на Християнската църква. В науките за човека и
обществото и по-специално в социологията, понятието частично запазва
първоначалния си смисъл, като се отнася до необичайните качества и
характеристики, приписвани на индивиди, групи и институции.
Макс
Вебер предлага понятието харизма в изследването му „Стопанство и общество”
(1922г.), което е публикувано след смъртта му, като част тричленна типология на
чистите режими на легитимно господство. Според него те са традиционно,
харизматично и рационално. Вторият тип господство, е обяснено като власт по
силата на личните качества на един човек, лидер, оценявани от околните като
изключителни и божествени. Според Макс Вебер не е важно дали харизматичните
лидери имат морал и какъв е той, а това, че те се боготворят от последователите
си, които им се подчиняват безпрекословно. Лидерството е най-старата форма на
изява и реализация на силната личност в обществения живот. Още от най-древни
времена е станало ясно, че хората не са еднакви. Между равните един винаги е
по-силен, друг е по-умен, трети е по-сръчен, някои са по-предприемчиви. Поради
това още от най-ранните форми на човешката организация, определени лица винаги
излизат напред и застават начело.
Вебер счита харизмата за
характерна най-вече за началните стадии на историческото развитие - военна и
магическа харизма. Той обаче не изключва възможността харизматични лидери да се
появят по всяко време на развитието на човешките общества. Според немския социолог,
това се случва, когато има извънредни ситуации, които променят
ежедневието(политическо и социално). Най-често такива лидери са в основата на
революции, религиозни течения и войни. Масовият човек, търсещ ориентири за преодоляване на
кризисните състояния е склонен да се довери на ново-появяващите се лидери,
които поемат ролята на спасители на обществото. Нещо повече, масите не само
поддържат, но и обогатяват образа на харизматичните водачи, като им отдават
своята почит и надежди за разрешаване на проблемите на житейската несигурност.
Наполеон (сещам се за един
пример на сляпо подчинение на масата към лидера си. По време на една от
кампаниите си в Египет, Наполеон си тръгва и остава войниците си сами да се
справят със жажда, горещина и зарази в пустините на северна Африка и когато
гарнизоните се прибират, въпреки страданията, са готови за нови военни подвизи
под ръководството на лидера си), Хитлер, Сталин, Садам Хюсейн, Маумар Кадафи, Теодор
Рузвелт, Уинстън Чърчил, Шарл де Гол, Маргарет Тачър, Роналд Рейгън. Голяма
част от имената, които изброявам обаче са превърнали доверието на подчинените
си в тоталитаризъм. Те били избрани от народа, за да се борят с бюрокрацията и
да защитават индивидите, но използвали вярата за разбиване на законността и
общоприетите норми налагайки жесток диктат.
В българската история също
съществуват не една и две такива личности, но ако направим един разрез на 13-те
века България с цел да открием харизматичните лидери, ще видим, че най-много те
са по време на възраждането, както и буквално няколко години преди и след
освобождението. Причината за това е гореспоменатото от мен обяснение на Вебер,
че харизматичните личности се появяват по време на кризи и желание да се
промени дадено статукво. Българите са имали нужда от промяна и личности, на които
да поверят осъществяването й. Друг е въпроса, че макар да прозвучи пресилено и
натоварено с излишен патос и патриотизъм, по време на битките за свобода,
обединение и независимост, почти всеки човек е бил способен да бъде такъв
лидер. Исторически погледнато този период е най-яркия пример за национална
кауза в България. Левски, Паисий Хилендарски, Георги Бенковски, Христо Ботев,
Стефан Стамболов са натоварени с най-много „божествено”.
Ако продължим разреза на българската история и стигнем до
днес ще забележим, че края на XX и
началото на XXI век
е периода, в който сме свидетели на харизматични лидери, които обаче не след
дълго губят доверието към тях и се превръщат в персона нон грата. Според
системата на Вебер това се нарича овсекидняване на харизмата, както вече
споменах по нагоре в текста. В годините на прехода избрахме лидерите си
емоционално и ги натоварихме с очакванията си, доверявайки им се сляпо и бяхме
(без извинение) прецакани. Иван Костов, Жан Виденов, Симеон Сакскобургготски,
Бойко Борисов, не успяха да съхранят харизмата си, която до една или друга
степен притежаваха. Овсекидниха се и в момента с нищо не са по „специални и магични” от останалите около 7 милиона
българи(според последното преброяване). В последните месеци сме преки
наблюдатели на една зигота, която премина етапите на клетъчно делене и вече е един
почти завършен ембрион, който на евро изборите през май ще се „роди”. Мнозина „потомци”
на Вебер – български социолози, определят Николай Бареков като следващия
харизматичен лидер. Времето ще покаже колко време той ще съхрани този дар.
Както се казва to
be continued… Време е да се научим на кого
да се доверяваме. В заключение се сещам за едно изречение (не е от текст на
Каризма) от една история на Флорен, което буквално звучи така: “Chacun son métier, les vaches seront bien
gardées”, - Всеки си гледа работата и кравите ще бъдат добре пазени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар