България в челните места по смърност в доклад на ЦРУ

Снимка: БГНЕС

България е на шесто място в света по смъртност в годишния доклад "Световна книга на фактите" на ЦРУ от март 2014 г., публикуван на сайта на агенцията. Това информира агенция Dir.bg

За пореден път Централното разузнавателно управление на САЩ издава своя традиционен годишен сборник, в който дава факти, данни и прогнози за развитието на отделните страни по света на основата на демографски, икономически, социални, здравни и други показатели.

В раздела си за България ЦРУ отрежда сравнително "челно" място в класациите за страната ни единствено по показателя "смъртност" сред населението на 1000 души. С показател 14,30 на хиляда души България е на 6-то място по смъртност в света.

Преди нас е Южна Африка с показател 17,49, следвана от Украйна, Лесото, Чад и Гвинея Бисау.  Непосредствено след България са Афганистан, Централна Африка, Сомалия  и други.
Трите страни с най-ниска смъртност в света на 1000 души сред изследваните 225 държави са: ОАЕ (1,99), Кувейт (2,16) и Бахрейн (2,67).

България е на 229-то място в света по дефицит на ражданията над смъртните случаи - тук показателят е 0,83%. Зад нас са само страни като Молдова и Сирия.
На 210-то място сме по средния годишен брой на ражданията - едва 8,92% на 1000 души. Първите 10 страни с най-висок показател на раждания са африкански или азиатски, като номер едно е Нигер - 46,12 на 1000 души.

По средна продължителност на живота заемаме 112-то място със средно 74,3 г., от които 70,7 - за мъжете и 78,1 - за жените.

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html

Where did you sleep last night

Любовт@, без която не можем или как Тишко срещна Стели

<Pi4_98>: Zdr kote :p, kak e iska6 li d ate jitna na novoto mi Lambo ‘Gini?

<juicy_99>: Ok, ama utre 6e hoda na exten6yn, posle na solarium, I eventualno ve4erta na disco-to 6e se vidim

<mama na Pi4_98> (от кухнята): Тишко, айде бе маме, остави този компютър, 7 часа стана, идвай да вечеряме..., сърмичките истинаха.

<mama na juicy_99> (от хола): Стели, написа ли си по български, научили по история за входното, та ми седиш на чата? Ще кажа на татко ти да ти скрие модема.

Това се случва всяка вечер, в почти всеки дом на тийнейджър в родната ни България. Все по-голямата свобода, която предоставя глобалната мрежа, превръща децата ни в някакъв нов тип мултиличности от XXI век. В къщи и училище са едно, в нета са по-богати и по-печени от ... ......тези, които са такива (смятах да направя сравнението с Бил Гейтс, но той май вече не е актуален сред младите. Щеше да си проличи, че боравя с богаташи от преди милениума и да лъсне липсата ми на познания относно съвременните форбс-аджии). Факт е, че  сайтовете за запознанства и споделяне са на почит у нас и доста умело боравят с вроденото у всеки човек качество, да воайорства и да се представя за такъв, какъвто не е. Почти всичко в такъв тип комуникации е лъжа, може би цифрата след долната черта в никнейма е истина и то неволно изкрана на яве. За да бъда обективен ще кажа, че макар и в малък процент, сайтовете за запознанства наистина водят до любов и има честни, откровени и търсещи дамата, респективно рицаря на мечтите си, потребители. Регистрираните профили в тези сайтове не са само на тийнейджъри, не малка част от тях са хора в средна и напреднала възраст. Те са прекалено ангажирани на работното си място, не са срещнали все още любовта, или са я загубили и желаят нова искра, която да раздвижи общоизвестните пеперуди в абдоминалната област. Сещам се за филма на Нора Ефрон с участието на Том Ханкс и Мег Райън – „Имаш поща”. В този филм основния сюжет ни представя такава онлайн любов, която пламва между двама зрели, трудещи се хора, които поради една или друга причина не са успели да сездадат семейство и да изпитат истински трепети. Уникалното и до голяма степен пионерско в сценария е, че действието се развива през 1998, когато новите технологии са в началното си навлизане в човешкия живот - първите персонални компютри, първите интернет сайтове и чатове. „Имаш поща” е демонстрация и своеобразен урок към потребителите на интернет как могат да използват нулите и единиците за нещо различно от работа. В САЩ по последни данни 25-годишна католичка, която има куче, описва се като стройна и пие алкохол три пъти в седмицата, получава най-много съобщения в сайтове за запознанства. Според анализ нейната последна връзка обикновено е с продължителност между три и осем години. Това е установило британско изследване на което смятам да се позова. В същото време необвързан християнин, атлетичен и с кестенява коса, който публично заявява, че иска деца, пие в компания и печели между 100 000 и 150 000 долара годишно, получава най-много съобщения от жени. Той обикновено има магистърска или докторска степен. Екип от учени изследвал над 1,8 млн. съобщения, изпратени между хетеросексуални необвързани от двата пола. Включени били над 81 хил. необвързани на възраст между 25 и 35 години в Америка. Учените анализирали чертите на характера, физиката и дължината на профилите, за да установят какво прави мъжете и жените най-желани в сайт за запознанства. В България, както винаги е по-различно и търсения профил е друг. Трябва да е стройна, да изглежда добре, да няма деца, религията обикновенно не е от голямо значение и да е в прекрасно здраве.

В световен мащаб конкуренцията в сайтовете за запознанства е жестока. Там има много млади, красиви и здрави момичета, които са за предпочитане пред някоя девойка, която е имала нещастието да развие определена болест. Докатот ърсех информация в мрежата се натъкнах на новината, че САЩ са създали сайтове за запознанства на хора страдащи от болести и физически недъзи. Според създателите на платформата тези хора също имат нужда от любов не по-малко от здравите и красивите. Това са Cisforcupid.com, Prescription4love.com и Nolongerlonely.com, които са подходящи за хора с всякакви заболявания. Там хората се чувстват спокойни, знаят, че не са единствените и не се притесняват да говорят за проблема си. Благодарение на тези сайтове, самотниците откриват своята истинска любов.

Всъщност по темата за „зрелите” онлайн срещи и контакти, както и за виртуалния толеранс може да се пише много, но аз бих предпочел чрез средствата на художественото слово да представя проблема с малолетните и непълнолетни ползватели на тези интернет пплатформи. Една невинна регистрация, в напръв поглед обикновен сайт може да предизвика след себе си купища неприятности, както за младите момичета, така и за момчетата. Разни организации, председателствани от неприятни лели, периодично вадят някакви сухи цифри на броя регистрации, обявяват колко процента са ненавършилите 18 години, казват с назидателен и леко прочувствен тон колко е опасно в интернет, но нищо съществено след това. Бройката на тези сайтове се увеличава, такъв тип мрежи са изключително комерсиални, привличат големи рекламодатели, и също така имат бюджет да се рекламират в други посещавани сайтове (например Замунда.нет). Друг е въпроса, че Фейсбук взима доста от клиентите им, но въпреки известните спадове в печалбите, когато попитах Делфийския оракул на съвремието – Гугъл (незнайно защо наричан от сънародниците ми – чичо Гугъл), пред очите ми лъснаха 18 различни сайта за запознанства за по-малко от секунда. За разлика от САЩ и европейските страни, при нас те са някакъв хибрид между социална мрежа, порно сайтове и чат. Може би това е причина все още да съществуват и да печелят немалко пари. Ако в творението на Марк Зукърбърг качиш гола снимка, веднага ще те докладват и ще отнесеш наказание, ако употребиш по циничен език и еротични думи, ще ги изтрият. В сайтове като gepime, elmaz, sladur, magnetichno и др., може да си качваш снимки на дупето и гърдите, да споделяш в детайли сънища, копнежи и нагон. Според данни от 2013 половината от българските интернет потребители, или около 2 млн. души, имат регистрация в сайтове за запознанства. Това е бизнес, който по нищо не се различава от новинарските интернет агенции и сайтовете за вицове. Почти по нищо. Те спазват закона, но как? Реално и бебе може да се регне и да си направи профил, но за това ще говоря по-късно. Проблемът е при младите. Защо? Защото децата са любопитни, независимо от пола.

Създателите на такива сайтове се възползват именно от това вродено качество на подрастващите. Поп-фолк културата също изграва ключова роля в това от все по-ранна възраст момичетата да правят дъкфейс селфита пред огледалата на всевъзможни дискотеки и клубове, по сутиени или с разголени кръстчета. Само тук децата се обличат и изглеждат като лелички и чичковци. Тези, които печелят немалко пари от тази култура, трябва да се замислят, че замърсяват и застаряват преждевременно най-чистите създания на света – децата. Тези родители, които купуват шалче с жълтици от коледния базар и го връзват на кръстчето на 5 годишната си дъщеря, развълнувано подканяйки я „Айде маме, изиграй един кючек.”, не трябва да се учудват, че след има няма 10 години детето, ще изтипоса прелестите си в сайт за запознанства. За съжаление морал не е позната дума на съвременните ни сънародници и уеб-предприемачи. А пък за контрол от страна на държавата да не говорим. Този проблем, за отговорните институции не е на дневен ред. До голяма степен вина за разврата, който се шири в мрежата и който си спретват учениците имат родителите.

Съществува огромна липсата на умение у повечето да общуват с децата си по темите за секс и любов. Незнайно защо, масово възрастните изпитват срам да говорят с децата си открито по тези въпроси. Червят се, чудят се как да завоалират реалността с някакви изсмукани от пръстите и безмислени примери и т.н. Тийнейджърът остава сам в период на хормони и непознати до сега желания. Чувства, че най-близките му хора до този момент крият нещо и почва да се бори, за да стигне по-близо до истината. Влиза в мрежата и там, о, там няма тайни. Какъвто и въпрос да напише, услужливият Гугъл за нула време му обяснява надълго и нашироко. Внезапно детето прочита закачлив надпис „Искаш ли да не си сам тази вечер?” или пък „Аз съм на 18 и съм от твоя град натисни тук за да ме видиш!” и натискайки, то вече е прекрачило една линия, която водено от гореспоменатото любопитсво, от която трудно би се върнало.

1 минута. Само толкова трае регистрацията и „контрола”, който са направили администраторите на сайта. Първо, те грижовно и назидателно ти заявяват с банерче „Ако си под 18 години натисни изход, ако си над 18 години натисни напред”. Познайте Тишко (моя измислен герой) кой бутон ще натисне. Тук може да се направи много пряк паралел със сцената от филма „Матрицата”, в която Морфей предлага дуалистичния избор на Нео със синьото и червеното хапче. Съответно „Избраният” прие таблетката, която го вкара в реалността. Тишко също ще натисне „напред” и ще се озове в реалността, о да, това което се случва по тези сайтове е реалност- упадък, липса на ценности и много, ама много секс.

След като за около 60 секунди от 14-годишен Тишко вече е пълнолетен, идва ред на никнейма, личната информация и снимката, която да го представя сред останалите в това общество. Името на потребителя най-често включва пиперлива дума от рода на – sexy, pi4, gotino kote, sisi-pisi и така до безкрай. След думата, тийновете неволно си издават истинската възраст защото бот-а (софтуер, който създателите на сайта са ангажирали за кратко време да проверява дали съответната дума вече не е използвана. По този начин се избягват недуразомения), който напътства потребителите по време на регистрацията казва: „Това име вече е заето. Моля опитайте друго!”. За да не се лиши Тишко от избраното „Пи4”, той решава да добави някаква цифра опитва с 1, но уви, някой вече го е изпреварил, за това подсъзнателно решава, че годината в която е роден едва ли ще бъде ангажирана и ето, имаме пробив, той вече е регистриран 18-годишен пич, който за съжаление не подозира колко е объркан.

Идва ред на снимката. Тук ситуацията е диликатна, в реалноста Тишко е хилав, леко пъпчив младеж и някак не му се нрави да бъде такъв и онлайн. Вариантите са два. Единият е да направи 10-тина лицеви упори, за да се постегнат мускулите, да облече най-яките си дънки и да съблече блузата, да плясне малко гел на косата правейки си алаброс ала Кристиано Роналдо, да си вземе I-phone-а и като един истинкис I-diot да се щракне пред огледалото.

Вариант номер две е да намери от интернет снимка на някой батко, като въведе ключови думи, „Мъж пред ламборджини” или „Фики Стораро нова кола” и да си я присвои. Честито! Моят художествен герой, вече е готов да се впусне в света на воайорството и секса макар и виртуален, чрез своето алтер его.

Междувременно Стели, която е родена през април 1999г. (Това е годината в която в България се случва деноминацията на лева, въведена след хиперинфлацията в страната ни. Министър – председател е Иван Костов – 47 по-ред. Мис България 99 е Виолета Здравкова – една от първите миски, която почна да показва гръдта си пред обществото, много преди мис Джуки. Музикалните хитове са на Лия и Кондьо и песента „Единствена нощ”, мелодичния епос на Джони и Влади Априлов „Много ми е гот” и дуото на Емилия и Мария със закачливото парче „Ще те накажем!”. В този период са убити босовоте Иво Карамански и Любомир Пенев, а от тогава насам са извършени над 150 знакови поръчкови убийства. Минималната работна заплата е била 67 000 лева, което като махнем нулите се получава 67 лева. Случили са се още ред други „полезни” за бъдещето на България неща, които до голяма степен са в основата на това настоящите тийнедйджъри да са такива, какви то са – леко безцелни, леко употребяващи наркотици и алкохол и леко правещи секс от ранна детска възраст.), си отваря лаптопа и вижда, че вече има 3 покани за приятели в сайта за запознанства и то само за 1 час откакто е направила регистрацията си. Това я кара да се чувства изключително зле, тъй като възприема себе си като нещо средно между Николета Лозанова и Андреа, а само трима сладура са пожелали контакт с нея. След 5 минутен размисъл, тя открива причината – снимката. Време е за действие. Стели извършва специална селекция на най-предизвикателните си дрехи, съшити с минимален разход на материя, зарежда батерията на смарт устройството си, за да може да си спретне сполучлива фотосесия и слага вафли в косите (процедура с преса). Следващата стъпка е, с облечената и гримирана девойка, с кокетна стъпка да направи разходка до банята, да напрваи няколко предизвикателни извивки на тялото си да ги фотографира и да го постне в профила си. Рецептата е проста, колкото повече коремче, устни и бедра има на снимката, толкова повече расте бройката на виртуалните обожатели на моята художествена героиня.

Около 17 часа, навън леко се смрачава, в стаята на Тишко е още по-затъмнено, като единствения източник на светлина е греещия в розово монитор на настолния компютър на младежа. Ровейки с отворена уста из профилите на младите дами, Тихомир Иванов, както е пълното име на героя, се натъква на няколко интригуващи фотоси, оказва се, че зад тях се крие Juicy_99, което е избраното от Стели прозвище за нета. Решава да драсне един закачлив ред и да прати покана за приятелство. О чудо, на секундата двамата пообъркани и развълнувани млади българи вече са се сприятелили. Между другото, ако в действителност дружбите се осъществяваха толкова бързо, от пръв поглед, смятам, че нямаше да има конфликти, корупция, диктатура и войни. Час и половина буквално се изпарява за Стели и Тишко унесени в щракане на клавиатурите. За да натоварят формиращите се си биографии, те ги натоварват с много пари, много блинг (лъскавина), луксозни возила, дискотеки и клубове. Влюбването на двете виртуални персони е факт и предстои среща. Почват отдалеч, като крайната цел е час по-скоро да се зърнат очи в очи. Изненадващо, момичето получава нова покана от профил без снимка, това, което го привлича е доста умело и мъдро съобщение, от което младата девойка леко се изчервява. Емоциите и хормоните в този организъм бушуват като падащите води на Ниагарския водопад. Толкова различни чувства и преживявания и то само за един ден. Натойчивият нов, във виртуалния живот на Стели с никнейм Poet_InLove изпраща майл след мейл, като всеки следващ е по-въздействащ от предишния. Той и предлага среща по начин, по който тя не би могла да откаже. Разбират се за следобяда на другия ден на закътано, уж арт място и спират комуникацията. Почти 19 часа е и съблазненото момиче продължава да си пише натруфените с измислици изречения с Тишко, мислейки си само за интелигентния поет от преди малко. Майките и на двамата тийнейджъри се провикват, за да изкарат децата си от притъмнените детски стаи.

С оголемени и насълзени от компютрите очи, двамата млади посядат редом с родителите си пред телевизорите. Тихомир опитва да захване темата за сайта, в който се е регистрирал и за вълнуващото му запознансво с прекрасно момиче, но майката тактично отклонява желанието на сина си да сподели трепетите си. Решава, че е по-удачно да го попита за оценките, за контролните, за това дали през уикенда ще отидат при баба му. Тишко не разбира защо когато започне да говори за любов под някаква форма, майка му се изчервява. На няколко километра от двустайния апартамент на семейство Иванови, Стелияна Попова, гледа новините с майка си и  баща си и внезапно чува нещо, което я вцепенява. „Служители на звеното за борба с организираната престъпност разбиха мрежа за разпространение на детска порнография. Организатор на групата е 48-годишния П.Г. от София, който преластявал млади момичета в сайтове за запознанства и ги карал да му пращат голи снимки. В хода на разследването е установено, че голяма част от непълнолетните ученички са се срещали с него. Той извършвал блудствени действия с тях, като ги заснемал. П.Г. е обявен за общодържавно издирване. МВР умолява всеки, който е влизал в контакт с човек с никнейм Poet_InLove незабавно да сподели на родителите си и да сигнализира в най-близкото поделение на МВР и предупреждава, че използва психологически трикове в съобщенията си, с които примамва жертвите си. Неговите съучастници са заловени. Материалите са иззети”. Без да каже и дума на родителите си Стели отива в стаята си, праща един маил на Тишко с текст „беше ми приятно, но повече няма да ти пиша. Сбогом не си точно моя тип!!” и изтрива профила си. Седмица по-късно на премиерата на ТОР: Светът на мрака, на входа на киното се блъскат случайно двама тенеийджъри. Момчето без да иска бута пуканките на момичето. Помага да ги събере и погледите им се засичат, остават смайни и в коремите им почват да летят хвъркати насекоми. „Тихомир, приятно ми е.”, „Стели” отговорило момичето.

Както се казва в началото на някои сатирични предавания и скандални клипове „Приликите с действителни лица е напълно случайна”.

Половин хилядолетие „Владетелят” продължава да бъде актуален – без морал и етика

500 години. Точно толкова се навършиха през 2013 година от написването на наръчника за политици „Владетелят” от Николо Макиавели. Със сигурност „макиавелист” никога няма да бъде комплимент за мнозина. Но също така е сигурно, че Николо Макиавели не е само суровото послание на политическия реализъм. Мъдрият флорентинец не величае самоцелно принципите на грубата сила и на пренебрежението на морала в упражняването на властта, каквато слава си е спечелил. Той ги вгражда в основите на удобно за мнозинството жители на дадена територия управление. Макиавели на практика написва първия учебник на модерната политическа наука. Днес, авторът на „Владетелят" е по-жив от всякога. Можем да открием нашия свят в неговия: насилие, лицемерие, сблъсъци на сили, характери и интереси.

Николо ди Бернардо дей Макиавели, по-познат като Николо Макиавели, е роден на 3 май 1469 г. във Флоренция. Той е философ и историк от епохата на Ренесанса, автор е на идеята за модерната държава и модерния владетел. Произхожда от старо благородническо семейство на областта Тоскана. Бащата на Макиавели е бил юрист и именно той е първият му учител по граматика, риторика и латински. През живота си Николо е бил преди всичко държавен служител на Флоренция. Изпълнявал е дипломатически функции, бил е ръководител на полицията в града държава. Превратностите на съдбата го пращат и в затвора с обвинението в заговор срещу властта, но въпреки мъченията той отказва да се признае за виновен и е освободен. След това се оттегля в имението си недалеч от Флоренция и там написва шедьоврите „Владетелят”, „Беседи върху първата декада на Тит Ливий”, „Военното изкуство”, „История на Флоренция” и др. Женен е и има шест деца. Умира във Флоренция на 21 юни 1527 г., но никой не знае къде е гробът му.

Ще си позволя да направя анализ на няколко от популярните фрази на Макиавели пречупени през призмата на българските политици и родната действителност. Управление на източно-европейска държава с привкус от Флоренция.

"Мъдрост е, да се преструваш понякога на луд." – Ахмед Доган да ви говори нещо? Риторичен въпрос. Но, замислете се, не прави ли точно това той в момента. По време на тройната коалиция т.е. времето, в което той участваше пряко в управлението на страната, се бе превърнал в един от най-мразените хора в държавата. Името му бе станало синоним на корупция, безсметно богатсво, измами, обръчи от фирми, палати и сараи. Той имаше спешна нужда от частична реабилитация и от „звяр” да стане жертва. Случи се много показен опит за покушение над Доган на конгрес на председателстваната от него партия ДПС, толкова показен, че минута след като Октай Енимехмедов( стрелецът) насочи пистолет срещу Сокола, си казах „Това си го е организирал сам.”, Вероятно тази версия ще остане в сферата на конспирацията, но да се замислим, какви са резултатите, ако наистна е така. След това активно мероприятие, Доган изчезна, за има няма година хората постепенно го позабравиха и си намериха друг, който да олицетворява злия и покварен политик. Дори сега е изпаднал в депресия, в следствие на огромния стрес от покушението, изолирал се е някъде. А дали това не е неговата цел? Тъй като отново от Макиавели знаем, че „За да постигнеш целите си трябва да се прикриваш.” След като този политик успя да излезе от полезрението на хорската ненавист, той спокойно може да си управлява наволя и в сянка. Да не забравяме, че целта оправдава средствата. Този човек е пионер и пример за политик, който волно или не, следва наръчника на флорентинеца.

"Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели." От това се страхуват огромен процент от българските политици. На родната ни политическа сцена няма неутрални. За последен път България и неутралитет съществуват заедно по време на първия етап от Втората световна война.  Няма морален  и неутрален политик, който да излезе и смело да заяви „ Аз имам свое мнение и концепция и смятам да ги отстоявам в името на народа.” Всеки се стреми да се хареса на някоя от големите партии и да се прикрепи към нея. Но това, че Пламен Орешарски, Волен Сидеров, Лютви Местан, Христо Бисеров и десетки „герои” на съвремието са били от СДС, а сега са членове на други формации няма никакво значение, че Бойко Борисов е бил телохранител на Тодор Живков, че Делян Пеевски стартира като младеж от НДСВ, също няма значение. Мимикрия. Така се нарича. При нас, за да се избегне омразата и презрението към неутралния, за които Макиавели твърди, смело се изповядва постулата „Ние сме с вас, когато сте на власт.” – справка „Атака” и „РЗС”.

 "Една промяна неизбежно влече след себе си и друга." А дали при нас е така? Промяната от 1989 донесе ли след себе си друга? Донесе – един безкраен преход, който на всеки 10-ти ноември се питаме кога ще приключи. Сякаш от години сме на едно и също място и наблюдаваме кръговрат, в който едни си отиват от властта, след години отново идват и нищо градивно. Студентите протестират, шивачките протестират, земеделците също, а онези мили избранници ни повтарят пет или шест думи с които ни затварят очите – Евро съюз, Шенген, по-високи пенсии, коледни надбавки, мораториум на цените на тока и горивата. Народът изразява своето недоволство, а управниците буквално са се вкопчили във властта и не искат да я пуснат, тъй като "Жаждата за надмощие е онази, която последна угасва в човешкото сърце.", в смисъла на Макиавели. И ако продължаваме да очакваме нашата „обетована земя” без да се опитаме да открием начин как да я сътворим, тя никога няма да се случи. Битките и хвърлянето на павета не е начина, всички виждаме Украйна. От подобен род революции печелят само владетелите.

Човекът е способен да мисли и би трябвало с разум, логични анализи и действия да се стигне до някаква положителна развръзка. Постоянното ни оправдание, че сме зле, че 5 века сме били под робство, че няма съдебна система и т.н., се видя, че не води до никъде. Макиавели отново има изречение, което в днешни дни важи с пълна сила "Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото." Както казва Паисий „...нима не сме имали ний своето царство и господарсвто”, трябва да хвърлим един поглед назад и да вземем добрите примери – Левски, Ботев, отецът от Хилендарския манастир и ред други радетели за благото на родината. Освобождението на България не е било само военни действия на Шипка, геройски подвиг на стотици български и руски войни, то е резултат на широкоспектърна освободителна акция. За свободата са се борили журналисти, писатели, музиканти, интелектуалци. Паралелът със сегашните такива е  излишен, тъй като не може да се направи такъв.

Осъзнават или не, съвременните владетели на България следват заръките на философа от епохата на ренесанса – без морал и етика, жестокост и от време на време по нещо добро - "Хората са такива, че виждайки добро от страна на тези, от които са очаквали зло, особено се привързват към благодетелите си." Какво да се прави Балкански синдром... или Стокхолмски. 500 години след публикуването на „Владетелят" на Николо Макиавели, една от най-великите книги с политическа теория в историята, нашата страна е по-"макиавелска" от всякога.

Световните лидери и владетели също се ръководят от наръчника написан преди половин хилядолетие. В Сирия е факт, че президентът Башар ал-Асад избива народа си. Силният човек в Дамаск е безмилостен и кръвожаден и е загърбил съвестта си в името на властта - точно както би предписал Макиавели. В своя статия в TheAtlantic, канадският философ и политик Майкъл Игнатиеф хвали Макиавели, като припомня, че решението на Барак Обама да елиминира Осама бин Ладен е класически макиавелски триумф, макар да е в разрез с морала и правата на човека. Убийството на врага (а и на невинните минувачи около него) е нещо, което демократичното право заклеймява, но флорентинският политически теоретик го смята за простимо. Недоволството срещу Янукович в Украйна и стотици други примери.

Каризма с „Х” или поглед върху харизматичното господство и харизматичните лидери описани от Макс Вебер

За да бъда максимално откровен, в последните години, след като прочета или чуя думата „харизма” в съзнанието ми изниква поп-дуета отпреди няколко години „Каризма”. С ясното съзнание  съм, че двете думи си приличат само фонетично (между другото, заради популярността на музикантите и сценичното им име, все повече хора казват каризма вместо харизма, когато искат да обяснят обаянието и чара на дадена персона. Получи се едно изместване на реалното съществително, както е широко разпространено словосъчетанието натурален акт, вместо нотариален такъв). Преди да започна да изучавам Социология не си давах сметка, че притежанието на харизма може да се разглежда от ъгъла на тази наука и че е обект на трудове и анализи, може би защото в ежедневието си сме видели толкова уж харизматични хора, които са такива максимум година и след това се изчерпват. Това се нарича овсекидняване на харизмата(това също не го знаех) и надълго и широко е обяснено от немския социолог Макс Вебер(1864-1920). Тъй като обичам да рамкирам текстовете, които пиша ще се върна към аналогията с дует Каризма и ще цитирам част от тяхна песен. „Ти дойде и преобърна целия ми свят...”. Сега си представете тези слова през погледа на Веберовата харизма, изречени към Сталин, Хитлер, Буда, Христос и други личности, които според немския учен са били харизматични лидери.

Всъщност в Българския тълковен речник, думата харизма е дефинирана така: „Според христянството – божествено вдъхновен дар, достойнство като отплата за утешаване и проповядване. Политически – Специално качество на водач, което привлича масите и въздейства на въображението, вдъхновява подчинение и отдаденост към лидера.”

Този термин първоначално е употребяван в теологичен смисъл за назоваване на изключителна надареност, способности и талант, давани на отделни лица от Светия Дух за поддържане на престижа на Християнската църква. В науките за човека и обществото и по-специално в социологията, понятието частично запазва първоначалния си смисъл, като се отнася до необичайните качества и характеристики, приписвани на индивиди, групи и институции.

Макс Вебер предлага понятието харизма в изследването му „Стопанство и общество” (1922г.), което е публикувано след смъртта му, като част тричленна типология на чистите режими на легитимно господство. Според него те са традиционно, харизматично и рационално. Вторият тип господство, е обяснено като власт по силата на личните качества на един човек, лидер, оценявани от околните като изключителни и божествени. Според Макс Вебер не е важно дали харизматичните лидери имат морал и какъв е той, а това, че те се боготворят от последователите си, които им се подчиняват безпрекословно. Лидерството е най-старата форма на изява и реализация на силната личност в обществения живот. Още от най-древни времена е станало ясно, че хората не са еднакви. Между равните един винаги е по-силен, друг е по-умен, трети е по-сръчен, някои са по-предприемчиви. Поради това още от най-ранните форми на човешката организация, определени лица винаги излизат напред и застават начело.

Вебер счита харизмата за характерна най-вече за началните стадии на историческото развитие - военна и магическа харизма. Той обаче не изключва възможността харизматични лидери да се появят по всяко време на развитието на човешките общества. Според немския социолог, това се случва, когато има извънредни ситуации, които променят ежедневието(политическо и социално). Най-често такива лидери са в основата на революции, религиозни течения и войни. Масовият човек, търсещ ориентири за преодоляване на кризисните състояния е склонен да се довери на ново-появяващите се лидери, които поемат ролята на спасители на обществото. Нещо повече, масите не само поддържат, но и обогатяват образа на харизматичните водачи, като им отдават своята почит и надежди за разрешаване на проблемите на житейската несигурност.

Наполеон (сещам се за един пример на сляпо подчинение на масата към лидера си. По време на една от кампаниите си в Египет, Наполеон си тръгва и остава войниците си сами да се справят със жажда, горещина и зарази в пустините на северна Африка и когато гарнизоните се прибират, въпреки страданията, са готови за нови военни подвизи под ръководството на лидера си), Хитлер, Сталин, Садам Хюсейн, Маумар Кадафи, Теодор Рузвелт, Уинстън Чърчил, Шарл де Гол, Маргарет Тачър, Роналд Рейгън. Голяма част от имената, които изброявам обаче са превърнали доверието на подчинените си в тоталитаризъм. Те били избрани от народа, за да се борят с бюрокрацията и да защитават индивидите, но използвали вярата за разбиване на законността и общоприетите норми налагайки жесток диктат.

В българската история също съществуват не една и две такива личности, но ако направим един разрез на 13-те века България с цел да открием харизматичните лидери, ще видим, че най-много те са по време на възраждането, както и буквално няколко години преди и след освобождението. Причината за това е гореспоменатото от мен обяснение на Вебер, че харизматичните личности се появяват по време на кризи и желание да се промени дадено статукво. Българите са имали нужда от промяна и личности, на които да поверят осъществяването й. Друг е въпроса, че макар да прозвучи пресилено и натоварено с излишен патос и патриотизъм, по време на битките за свобода, обединение и независимост, почти всеки човек е бил способен да бъде такъв лидер. Исторически погледнато този период е най-яркия пример за национална кауза в България. Левски, Паисий Хилендарски, Георги Бенковски, Христо Ботев, Стефан Стамболов са натоварени с най-много „божествено”.

Ако продължим разреза на българската история и стигнем до днес ще забележим, че края на XX и началото на XXI век е периода, в който сме свидетели на харизматични лидери, които обаче не след дълго губят доверието към тях и се превръщат в персона нон грата. Според системата на Вебер това се нарича овсекидняване на харизмата, както вече споменах по нагоре в текста. В годините на прехода избрахме лидерите си емоционално и ги натоварихме с очакванията си, доверявайки им се сляпо и бяхме (без извинение) прецакани. Иван Костов, Жан Виденов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов, не успяха да съхранят харизмата си, която до една или друга степен притежаваха. Овсекидниха се и в момента с нищо не са по „специални и  магични” от останалите около 7 милиона българи(според последното преброяване). В последните месеци сме преки наблюдатели на една зигота, която премина етапите на клетъчно делене и вече е един почти завършен ембрион, който на евро изборите през май ще се „роди”. Мнозина „потомци” на Вебер – български социолози, определят Николай Бареков като следващия харизматичен лидер. Времето ще покаже колко време той ще съхрани този дар. Както се казва to be continued… Време е да се научим на кого да се доверяваме. В заключение се сещам за едно изречение (не е от текст на Каризма) от една история на Флорен, което буквално звучи така:  “Chacun son métier, les vaches seront bien gardées”, - Всеки си гледа работата и кравите ще бъдат добре пазени.